Разходка във Виена с Диана Пиперова

Текст Диана Пиперова, екскурзовод

Последната ни разходка приключи точно на Дунавския канал и началото на великолепния Ринг булевард. Вляво се издига модерната стъклена сграда на австрийския застрахователен концерн UNIQA.  Фасадата й от 7000 кв.м. е реализиран медиен проект с 40 хил. светлинни точки, 160 хил. LED-лампички, сменящи се 25 картини в секунда. Впечатляващи цифри, но виенчани едва ли ги знаят. Нищо, по-важно е удоволствието от възприятието. Особено по Коледа, когато е част от общата феерия, чувството е вълшебно.

Пресичаме Канала по моста Асперн (Aspernbrücke), наречен така на мястото, недалеч по Дунава, където митът за непобедимостта на Наполеон бил развенчан и то от австрийски пълководец – ерцхерцога Карл, но за него по-късно.

Отдясно долу се вижда кораб с басейн. Всъщност това е имитация на кораб, но басейнът е истински, а ресторантът на него, ако се вярва на рецензиите в интернет, нелош. Изобщо Канала си заслужава да бъде разучен лятно време. Може да ни изненада приятно с някое хитово кафене, плаж с истински пясък и шезлонги или летен бар.

Вляво е „Урания“ – сградата е кръстена на музата на астрономията. Завършена е през 1910 г. само за 11 месеца и е дело на архитекта Макс Фабиани (с австрийско-словенско-италиански произход), считан за един от бащите на модерната архитектура във Виена. Тук малко се е повъздържал, вероятно съобразявайки се с околните сгради, затова стилът му се определя шеговито като „baroccus fabiensis“.  Незначителният епизод , че като архитект на свободна практика уволнил един чертожник след три месеца работа заради  недостатъчно старание и вялост, е останал в историята, само защото този чертожник се казвал Адолф Хитлер.

«Урания» е замислена  като (остава такава и до днес) институция за просвещение на обикновените хора, народна академия. Имало е прожекции, сказки, доклади и пр.  Тук са говорили такива личности като Томас Ман, Артур Шницлер, Херман Хесе, Алберт Айнщайн и пр., макар че за Айнщайн, поради многото желаещи да чуят от неговата уста за теорията на относителността, се наложило да наемат съседния Концертхаус. Урания оправдава името си, тъй като в нея наистина има обсерватория. Това е най-старата отворена за всички обсерватория в Австрия и ще я познаете по белия купол.  Интересно, че всеки ден в 12 часа от сградата се разнасял топовен изстрел и по него сверявали часовниците на учрежденията. «Урания» е и кино, а през 1928 г. тук се е състояла първата прожекция на филм със звук във Виена. Днес то е известно с това, че в него се гледат предимно некомерсиални филми. От 1950 година в «Урания» има и куклен театър, а от oт 2003 година – кафене с остъклена тераса към Канала, идея още на Макс Фабиани. Издаденият напред портал не отговаря на стила и формата на сградата, може би защото е построен допълнително през 1935 г., а сегашната си съвременна форма от стъкло и стомана  придобива през 2000 година.

Преместваме поглед по посока на часовниковата стрелка и виждаме по-навътре от пътя ни къща с островръх покрив, бюст в нишата над входа и колона в градинката. Къщата е от края на 19-ти век, бюстът е на д-р Мунди, забележителен човек и лекар, а колоната на Светото триединство е от 1683 г., годината на Втората османска обсада.  Това е седалището на първата професионална спешна помощ във Виена. Една голяма трагедия се крие зад създаването ѝ, но за това ще разкажа също по-късно.

Ринга

Най-после поемаме по Ринга. Този булевард прилича на огърлица, на която като перли са наредени една от друга по-красиви и внушителни сгради. „Ринг“ на немски означава пръстен. Той като пръстен обгръща стария град, следвайки линията на градските укрепления.  През декември 1857 г. в писмо-обръщение към народите на Короната император Франц Йосиф I обявява волята си тези укрепления да бъдат сринати. За няколко десетилетия Виена е най-голямата строителна площадка на Европа, но в резултат се  ражда разкошен булевард, широк близо 60 м, с алеи, по които на кон са се разхождали офицерите и сигурно са предизвиквали въздишки у младите госпожици. Пръстенът обаче е по-скоро подкова, дълга около 4,5 км. Каналът (по-точно Франц-Йозефс-Кай) свърза двата й края. Днес няма офицери на кон и госпожици в дълги рокли с волани, но по алеите, сред шпалир от кестени, виенчани продължават се разхождат. Конете са заменени с велосипеди, тротинетки и какви ли не още техни модерни разновидности.

Едва поели по Ринга и от лявата ни страна се разпростира внушителна сграда с разперен на върха ѝ 16-метров двуглав бронзов орел, тежащ цели  40 тона. Това е бившето военно министерство (1909-1913 г.). Над всеки партерен прозорец с решетка ни гледа по една глава, каменни представители на различните видове войски в монархията. Е, не всички имат особено щастлив вид. Пред централния вход под двуглавия орел на кон е един от най-известните австрийски пълководци – фелдмаршал Йосиф Венцел Радецки фон Радец (1766-1858).

Да, на него е бил кръстен корабът „Радецки“ и на него Йохан Щраус-баща е посветил марш,  с който задължително завършва Новогодишният концерт на Виенската филхармония.  Най-голямата заслуга на Радецки е била, че успял да потуши въстанието на италианските провинции през 1848 г. и така била запазена целостта на империята. Не вярвам да е много любим на италианците, но в Австрия определено се е радвал на всички почести, включително и на привилегията да влиза при императора без да иска аудиенция. Императорът искал да му окаже особената чест да бъде погребан в криптата на Хабсбургите. За съжаление през дългия си живот фелдмаршал Радецки успял да натрупа внушителни дългове, вкл. и от хазарт, но един военен доставчик обещал да му ги плаща до живот, срещу което генералът му завещал тялото си. И така пълководецът, служил на петима императори, е погребан в частния пантеон Хелденберг в Долна Австрия.

Конникът Радецки сочи към Пощенската спестовна каса (1904-1906 г., разширена 1910-1912 г.).

Неин първи вложител бил Франц Йосиф I. Във формуляр номер едно, в графа професия стои  „кайзер“.

Сградата, завършена малко преди военното министерство, бележи преломен момент в архитектурата на Виена. Стилът историзъм, интерпретиращ съществували вече архитектурни стилове и владял цялата втора половина  на  19-ти век, безвъзвратно си отивал, сменен от новия „Югенд-стил“, от виенския „Сецесион“. Пощенската спестовна каса е дело на Ото Вагнер, „патриарха“ на този стил във Виена, оставил след себе си над 60 ученика. Неговото кредо било, че нищо, което не е практично, не може да бъде красиво. Така че Пощенската каса е олицетворение на хармонията между красота и функционалност. Сградата е забележителна с формата си на трезор и с фасадата си от гранитни и мраморни плочки. Металните болтове с алуминиеви глави са само декорация.

След малко от същата страна идва сграда, изградена от червеникави тухлички в неоренесансов стил. Това е Музеят на приложните изкуства (1869-1871 г.), навремето първият по рода си в света, наричан тогава Музей на индустрията и изкуството, дело на Хайнрих фон Ферстел, един от големите архитекти на епохата „Рингщрасе“.

Към него е имало и училище по художествени занаяти – днешният Университет по приложни изкуства. Двете крила са свързани с  фонтана на богинята Минерва, изобразена на стъклена мозайка със златен фон, подобно на византийските образци. Училището по приложни изкуства е известно с един свой възпитаник – Густав Климт, прочутия автор на още по-прочутата картина „Целувката“. Произхождащ от скромно многодетно семейство на гравьор, единственият начин да получи образование е била спечелената стипендия. Заедно с него тук учил и талантливият му по-малък брат Ернст, за съжаление, починал млад.  Климт поел моралния ангажимент да се грижи за вдовицата му. Нейната сестра, Емилие Фльоге е жената и музата в живота на Климт, нищо че въпросът дали е консумирана връзката остава без отговор. На Климт са приписвани многобройни афери с изискани дами от висшето общество, които портретирал по поръчка на съпрузите им. Многобройни били и връзките му с обикновени момичета, негови модели.  За броя на незаконородените му деца се спори, често се спряга цифрата 19.  Във всеки случай художникът с харизматичното излъчване никога не се е женил и до края на живота си остава да живее с майка си и двете си неомъжени сестри.

Продължаваме по Ринга и вляво от нас е сенчесто и зелено. Това е Градският парк на Виена или както често го наричаме Щатпарк, оформен в стил „английска градина“.

Сред лъкатушещите алеи са разположени само паметници на австрийски художници и композитори, с едно единствено изключение – бюстът на кмета Андреас Целинка, по чието време е създаден паркът. Виенчани силно жадували за въздух и зеленина, защото градът в прегръдката на крепостните стени бил прашен и горещ.

Нека спрем тук за кратка почивка и се потопим в цветове и аромати. Разхождайки се, със сигурност ще откриете един «златен мъж» (в буквалния и преносния смисъл). Да, това  е той, кралят на валса. В красивата неоренесансова сграда от дясната му страна са валсували виенчани под звуците на неговия оркестър. Тук са концертирали и двамата му братя – Едуард и Йосиф. Природата е била щедра към семейство Щраус.

ЧАСТ ВТОРА:

Предишната ни виртуална разходка завърши пред паметника на Йохан Щраус в Щатпарк и на раздяла обещах при следващата ни среща да продължим с малко българска история.

Срещу Щатпарк, малко навътре на булевард Рингщрасе се издига красив дворец. Виенчани го наричат на шега  „Spargelburg“, замъка на аспержите, заради стройните му колони. Всъщност името му е Palais Coburg, двореца Кобург. Вече навярно се досещате, че е свързан с царската фамилия Сакс-Кобург-Готски. Тези от вас, които са били с нас на разходката, посветена на това място, сигурно си спомнят много подробности за историята и живота на обитателите на красивия дворец. Строен е от дядото на цар Фердинанд, също Фердинанд. Сградата е малко навътре от Ринга, защото когато е започнат строежът ѝ, крепостните укрепления още са  стояли.

Фердинанд

На рода Сакс-Кобург-Готски казвали «разплодника на Европа», защото те «давали» съпрузите (или съпругите) в много кралски бракове. На изключително амбициозната им политика на аранжирани бракове би могла да завиди даже «тъщата на Европа» Мария Терезия. Цар Фердинанд, изтърсакът в семейството и любимец на майка си Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип, и също толкова амбициозен като нея, е роден и прекарва младостта си в двореца Кобург. Тук се е състояла първата му среща с българската тричленна делегация, търсеща по Европа княз на България. Контактът е потърсен от принца чрез адютанта му по време на представление предната вечер в Дворцовата опера. Всички останали версии за това как българите са го открили в кафенето «Ландтман» или на други екзотични места, най-вероятно той самият е пускал в обръщение. Днес дворецът е притежание на частна фондация, след прекрасната реставрация в него се помещава скъп изискан хотел. В 350-годишните подземия се съхранява вино на стойност над 20 млн. евро. Най-старата бутилка е от 1727 г., но тя не се продава. Най-скъпата е на стойност 170 000 евро. В менюто на ресторанта има шестлитрова бутилка розе от 1996 г. за 38.000 евро. Принципът е неотворена бутилка да не напуска винотеката. Дворецът Кобург крие и истории на драматични любови, но нека имаме теми и за други разходки.

Продължаваме по красивия зелен Ринг и от лявата ни страна не след дълго виждаме два двореца един срещу друг, почти близнаци. Строил ги е архитект Хайнрих фон Ферстел, спомняте си го навярно от Музея на приложните изкуства. Левият е единственият дворец на Рингщрасе, собственост на аристократ – на най-малкия брат на Франц Йосиф I – Лудвиг Виктор.

Дворецът на Лудвиг Виктор

Всички останали са на представители на набиращата тогава влияние и богатство буржоазия. Старата аристокрация с пренебрежение ги наричала новобогаташите или парвенютата. И наистина дворецът-близнак отсреща е на индустриалеца Вертхайм.

Дворецът Вертхайм и първият Макдоналдс в Австрия

Франц фон Вертхайм (1814-1883) произхожда от еврейско семейство на търговец от град Кремс. Невероятният си възход той дължи на предприемчивостта и усета си за реклама. Решаваща стъпка в биографията му на фабрикант е закупуването на патента за огнеупорните каси. В Истанбул през 1857 г. в присъствието на султана публично подпалва трезор, пълен с ценни книжа и банкноти, след часове горене всичките останали невредими.

Когато отбелязва с голям празник във Виена 20 000-ната произведена каса, Йосиф Щраус, средният от братята Щраус, му посвещава полката «Feuerfest“, в превод „Огнеупорна“.

Ако в банка или офис днес видите сейф с марката «Вертхайм», си спомнете за тази история. Апропо, и ресторантът на МакДоналдс, който се намира на партерния етаж, е също своего рода забележителност. Това е първият филиал на известната верига в Австрия.

Луци-Вуци в женски дрехи

Дворецът на ерцхерцог Лудвиг Виктор (1842-1919) крие по-скоро някои пикантни истории. Най-младият брат на императора бил «черната овца» в семейството. Интелигентен, с остър  саркастичен език, той  имал някои особености. Например, обичал да се облича с женски дрехи. Ерцхерцогът, чийто хомосексуални наклонности били обществена тайна, предизвикал неприятен инцидент в сауна за отбрана публика, завършил с шумна плесница от страна на млад красив офицер.  «Луци-Вуци» (както го наричали под сурдинка) бил «заточен» от брат си, императора, в Залцбург, а дворецът му станал офицерско казино.

Днес тук се помещава сцена на Бургтеатър за репетиции и представления.

От дясната ни страна на Ринга е едно от емблематичните кафенета на Виена – кафе «Шварценберг», любимо на виенските банкери и достолепните им съпруги. Може би затова тук липсвали характерните за виенските кафенета билярдни маси. Банкерите не се разсейвали с билярд, а обсъждали важните си финансови дела, докато съпругите им вероятно се отдавали на светски клюки между кафето «Меланж» и тортата «Сахер».

Кафе „Шварценберг“

От прозорците на кафенето през Ринга се вижда най-луксозният хотел на Виена – «Империал». «Империал» не е просто хотел, той е институция. Това е хотелът за короновани и държавни глави, за известни и богати хора. (Тъжен факт е, че от балкона на хотела Адолф Хитлер приветствал парада на войските си по Ринга.)

Хотел „Империал“ днес

Списъкът на отсядалите в него е знаменателен – Ото фон Бимарк, крал Милан, цар Фердинанд, кралица Елизабет, маршал Тито, крал Хуан Карлос, японският император Акихито, Индира Ганди, Джон Ф. Кенеди, Никита Хрушчов, Ричард Никсън и много други. Ето някои и от звездните имена  – Томас Ман, Сара Бернар, Уолт Дисни, Алфред Хичкок, Уди Алън, Франк Синатра, Питър Устинов, Мик Джагър, Майкъл Джаксън, Рикардо Мути, Владимир Хоровиц, Марайя Кери, Том Круз, София Копола. Но «Империал» не е клуб, тук може да отседне всеки, който е в състояние да си го позволи. Тортата «Империал» е също достойна конкуренция на известната торта «Сахер». Интересна е и историята на сградата. Тя не е строена за хотел, а е била градския дворец на херцог Филип фон Вюртемберг (1838-1917). Построеният обаче през 1870 г. Музикферайн , (в чиято «Златна зала» всяка година на първи януари се провежда прочутият Новогодишен концерт на Виенската филхармония), закрил прекрасната гледка към река Виена, (която отдавна тече под земята) и разкошната барокова църква Св. Карл и херцогът решил да се раздели с двореца. Съпругата му Мари Тереза също не се чувствала добре тук, може би, заради семейната трагедия, разиграла се с нейната единствена сестра в родния им дворец Албертина. Така точно по времето на Световното изложение във Виена през 1873 г. в присъствието на императорското семейство тържествено бил открит хотел «Империaл».

Площад „Шварценберг“

Нека сега погледнем наляво към фелдмаршал Шварценберг. Неговият паметник е дело на немския скулптор Ернст Хенел (1811-1891). След поставянето му започнало застрояването на площада наоколо.

До този момент мястото било част от зелена полоса, някогашната „glacis“ (ивица, широка около 300 м, успоредна на крепостните укрепления, незалесена и незастроена с цел да се вижда и обстрелва врага).  Резултатът от последвалите усилия бил красив и хармоничен площад.

Вляво от паметника се намира най-малкото лозе на Виена. На площ от само сто кв.м.  на него има 70-80 лози, от които излизат приблизително толкова бутилки вино. Тези малки, но толкова мили традиции на виенчани, ме карат да им се възхищавам.

Зад конника в дъното на площада на 20-метрова колона се извисява бронзов воин с позлатен щит и шлем. Това е паметникът на Незнайния воин или разговорно «Руският» паметник, който е винаги добре поддържан (между другото това е фиксирано в специална клауза на Държавния довогор от 15.05.1955 г.). На 9-ти май всяка година е потънал в цветя. В момента реставратори подновяват позлатата на буквите по него.  Надписът над мраморната колонада е на руски език, автор е поетът Сергей Михалков. Паметникът е издигнат още през август 1945 г., а решението за него е взето през февруари, тоест много преди битката за Виена. Конкурсът спечелва майор Г.Г.Яковлев със скица, направена с молив. Скулпторът, младият лейтенант Михаил Интезарян, моделирал за първи път фигурата с остатъци от навлажнен хляб върху бутилка поради липса на глина.

Красивият фонтан пред паметника е много по-стар от него (1873). С него ознаменували построяването на Първия високопланински водопровод на Виена (от 95 км разстояние по акведукти, от планината Ракс и Шнееберг и днес Виена получава чудесна като качество вода). 365 малки струи символизират броя на дните в годината, 12 – месеците, 30 – дните им, 24 – часовете в денонощието, а шест островчета заедно с ценралното – дните на седмицата. От 1906 г. фонтанът е цветен, в летните нощи той се превръща във феерия от цветове.

Ако отправите поглед надясно към уличката Швиндгасе, ще видите да се вее българското знаме, там се намира българското посолство.

Ние обаче ще загърбим паметника и фонтана и покрай една красива сграда, строена в перода 1904-1912 г., ще поемем обратно. Това е френското посолство. Позлатените барелефи на фасадата горе символизират двете приятелски държави Австрия и Франция, които доста скоро след това се «разприятелили», ставайки противници в Първата световна война.

Архитект на сградата е същият архитект, построил галериите Лафайет в Париж. Стилът «Ар нуво» е реверансът на Франция към Виенския сецесион. На много французи обаче им се сторил твърде кичозен, на виенчаните пък– твърде ориенталски и сигурно така се родила градската легенда, че били разменени плановете на сградата с тези в Истанбул. Посолството е интересно и с това, че посланикът и семеството му живеят в него, нещо нетипично за общоприетата дипломатическа практика.

В следващата разходка ще свърнем наляво към площад Св.Карл с разкошната едноименна църква и Музикферайн.

Диана Пиперова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.