По стъпките на Траките

 ПО СТЪПКИТЕ НА ТРАКИТЕ ,АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ , ОРФЕЙ

 И ОЩЕ МНОГО ИСТОРИЯ И КРАСОТА ЩЕ СРЕШНЕМ ПО ВРЕМЕ НА НАШАТА РАЗХОДКА В БЪЛГАРИЯ

Днес приятели ще се върнем назад в историята ни повече от преди 2000 години .Периода в ,който по поречието на р.Тунжа се заселват нашите прадеди –ТРАКИТЕ !

 Ден ПЪРВИ : Тръгване от Русе в 7:00ч и продължаваме към Казанлък-тук се спираме за да разгледаме една от най-цените тракийски гробници в България . Казанлъшката гробница.

Тракийската горбница в Казанлък е един от шедьоврите на тракийското строително и изобразително изкуство. Определено тя е и най-известната гробница в Долината на тракийските царе. Намира се в парк Тюлбето. Открита е в далечната 1944 г по време на изкопни работи в могилен насип, който пък е част от голям некропол, разположен в близост до Севтополис – столицата на одрисите. Гробницатаима следното архитектурно разпределение:гробна камера, покрита с кошеровидно-камбановиден купол и дромос към нея. И двете помещения са иззидани с тухли. Цялата гробница е била покрита с каменна риза и отгоре е бил натрупан насипа.

В гробницата са открити кости на мъж и жена, а в коридора-скелет на кон. В насипаса намерени  различни глинени фрагменти от съдове, незначителен брой златни предмети. Вероятно гробницата е ограбена още в древността. Около Казанлъшката гробница още през 1946 г. е изградено защитно съоръжение, с цел да се съхрани и предпази от атмосферните услови. В днешно време достъпът до нея е ограничен. Точно до нея се намира и точно копие на оригинала, което посещават туристите. В него е разрешено снимането. Гробницата е и първият български паметник, който е включен в световната съкровищница на ЮНЕСКО.

Следва кратка разходка в центъра на Казанлък и се отправяме към

Голяма Косматка в Долината на Тракийските царе.

“Долината на тракийските царе” – това наименование е дадено от специалистите археолози на район с над 1000 могилни некропола, открити в периода 1992-1997 г в Казанлъшката котловина. Към 2012 г. са проучени едва 100-на могили от общо 1000 съществуващи.

Там се намира гробницата на Севт III, първия Император и последния владетел на Одринското царство или на нашенски казано, Тракийската държава, обединяваща всички тракийски племена.

Храмът ще ви очарова с представителна фасада и три помещения. Строителният материал и тук е от добре обработени каменни блокове. Най-интересно безспорно е третото помещение, което представлява саркофагоподобна камера, изградена чрез издълбаването на един монолитен блок, върху който е поставен втори блок, оформен с двускатен покрив.Вратата на камерата е била затваряна с двукрила мраморна врата, всяка страна на която е с гравирано изображение на Медуза Горгона.

Към фасадата на самия храм води 13 метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. Именно някъде там е била намерена и грижливо положената бронзова глава, която учените асоциират с историческата личност на Севт III. Смята се също така, че именно той е погребаният тук владетел. Открити са още златен венец, бронзов шлем, два наколенника, изящни златни украси за конска амуниция.

Продължаваме към Перперикон. По пътя, ще можем да се насладим на Скалните гъби, които са скални образования, формирани в резултат на водата и вятъра. Това карстично явление дава тези чудни шапки наподобяващи гъби.

Пристигаме в Перперикон, тракийският свещен град, крепост и столица. Това е най-запазеното място което ни подсказва за техния начин на живот и обичаи. Според легенди, Перперикон е родното място на гръцкия бог Дионис, Бога на Виното и Веселието. В негов култ са се провеждали ритуали с така известното тракийско огнено вино. За тях винарството е било свещена дейност.

Перперикон е оставил отпечатък в световната история. Тук е направено пророчество на самия Александър Велики за неговия голям възход в Азия, но са му спестили да му кажат, че ще е за кратко.

Преди да пристигне в Кърджали, ще се отбием до Вкаменената сватба, която е запечатала любовта между двамата младоженци както и всички сватбари, урочасано от самия Господ.

Пристигане в Кърджали и нощувка.

Ден втори : Закуска. Потегляме за Ардино на излет до Дяволският мост над река Арда. Можем само да гадаем за произхода на неговото наименование. Носят се различни легенди за гонена мома от турски заптиета, или че дори и лика на Сатаната е вграден в моста, но само едно е сигурно, че чудната природа ще ви опияни от енергия.

Следващата ни спирка са Орловите скали, старинен тракийски свещен град със скали осеини с десетки ниши, издълбани в скалата. Според някои хора, това са урни, където се е поставял праха на покойниците. Други смятат, че това е небесна карта.И в този ден апарати прегряват от много снимки запечатали спомени и красиви гледки от нашата родина .

Прибиране в Кърджали. Нощувка.

Ден трети : Закуска. Тръгваме за Татул, светилището на Орфей. Заради многото легенди за него, ние го възприемаме повече за герой и божество от колкото за човек, той толкова се прочува, че дори навлиза в гръцката митология като бога на Музиката. След преданията за Орфей, за неговия вълшебен глас, митичен инструмент и трагедията с Евридика, Тракийския цар поръчва светилище което да почита неговия талант.

Продължаваме към Александровската гробница от IV в. Пр.Хр. и открита през 2000г. Тя е известна с най-запазените тракийски стенописи заедно с Казанлъшката. Те описват боеве и погребален банкет.

Древните автори често споменават доспехите на тракийските войни като най-хубави и скъпоценни. Омир пише с възхищение за Резос, тракийски цар на областта по долното течение на Стримон (Струма), който се притекъл на помощ на троянците в Троянската война: „… той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш; не приличат на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртните богове…”
След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. най-могъщият тракийски владетел Севт ІІІ не желае чуждо господство над исконните одриски територии и започва военна съпротива срещу александровия управител Лизимах. Известно е, че приближените на македонския цар си разпределят всички територии, които смятат за негови владения, и с оръжие доказват правата си. Такъв е и диадохът Лизимах – телохранител на Александър и по-късно стратег. Той получава тракийските земи. По време на неговото управление държавното обединение на тракийски племена в Югоизточна Тракия – Одриското царство, основава независимата си столица Севтополис през 320 г. пр. н. е.
Севт ІІІ, чието лице познаваме от изображения по тракийски монети, е последният голям владетел на траките одриси. Историците все още не знаят нищо за родителите на владетеля, за младите му години, както и за неговото възцаряване.
Първите писмени сведения за него са от 330 г. пр. Хр. в атински декрет, където се споменават и имената на синовете му Котис и Ребула. Не е известно каква е причината за смъртта на Севт ІІІ. Не са открити и неговите тленни останки. В средата на миналия век под ръководството на акад. Димитър П. Димитров беше разкопан тракийски град, който се оказа, че е Севтополис. Той е единственият до днес цялостно разкопан тракийски град. Намирал се е близо до днешния Казанлък при завоя на река Тонзос (днес Тунджа). Градът е бил голям, с перпендикулярни улици, с дворец и площад в средата. На него е стояла величествено статуя на основателя му – цар Севт ІІІ. В близкия двуетажен дворец археолозите намерили счупена на три мраморна плоча, висока 63 см, на която с гръцки букви е изписан договор между Севт ІІІ и владетеля на друг голям тракийски град – Кабиле, Спарток, сключен през ІV в. пр. Хр. Сега тази плоча се пази в експозицията на Националния археологически институт с музей (НАИМ)
Именно от тази плоча учените узнават името на града. Той е просъществувал до ІІІ в. пр. Хр, когато бил опожарен напълно. Севтополис е близо до известната в цял свят Казанлъшка гробница в могилата Тюлбето.
На територията и се предполага, че съществуват над 1500 надгробни могили, от които до момента са проучени около 300. Според изследователите, подобно на Долината на царете  в Египет , в Казанлъшкото поле са били погребвани тракийски царе и важни представители на тракийската аристокрация.

Пътепис Вени Рачева