Златна Прага с Габи

Прага

Старият град е едно от най-романтичните кътчета на света. Зад всяка фасада се скрива история и всяко камъче помни поне по една легенда.
Днес ще се разходиме по брега на реката, покрай Рудолфинум, ще се качиме на Карлов мост, ще минеме през двора на Йезуитския университет.
Първата сграда, на която ви обръщам внимание е Рудолфинум, построена в стил неоренесанс. Отваря врати през 1885 г., като културно средище с концертни и изложбени зала. Финансирана е от Чешка споржитилна банка послучай 50-та й годишнина, носи името на престолонаследника на Австро-Унгарската империя - принц Рудолф. Днес е седалище на Чешката филхармония.
Вървиме покрай реката от където се открива гледка към невероятната Пражска крепост.
Стоиме пред Старата градска кула. Изящна и внушителна, пълна с интересна символика. Разделена е на условно на няколко етажа. Когато дойдете до Прага следващия път - намерете двете малки прозорчета, скрити от едната й страна, близо до основата, този етаж синволизира Ада. Вторият етаж, на който са изобразени гербовете на земите над които е владял рода Люксембурски - е за простолюдието. Следващият етаж е за владетелите, там са изобразени Карел 4 и неговия син, а на моста между тях е изобразен неговият пазител Св. Вит. Последният етаж е за Боговете - там са изобразени Св. Войтех и Св. Зигмунд. Смята се за една от най-красивите готически постройки в Европа. На моста се наслаждаваме на гледките и реката.
Бързаме към Йезуитския университет, където се намира една от най-красивите библиотеки в света. Аз ще ви покажа Астрономическата кула, в която известният астроном и физик Стерлинг, живял в Прага по времито на Мария Тирезия, започва да измерва дневните температури. На една от снимките виждате и паметника, който Мария Терезие построява в негова чест.
А вече сме на площада на Стария град пред часовника.

Разходката ни в Стария град продължава с една легенда. 😋😋😋
Легенда за завистта
Като влезете в базиликата Св. Якуб, огледайте се и..... ще я видите. Една черна, съсухрена ръка, висяща от тавана.... за назидание и поука.
Някога мнооооогооооо, мноооооогоооооо отдавна живял един беден човек, нямал пари дори за хляб. Дошъл да се помоли за помощ, но молещите очи и гладно тяло забелязали перлената огърлица на шията на Богородица. В този миг като че ли забравил за какво е тук и в главата му една след друга започнали да препускат мисли Как да я открадне.
Вечерта се скрил под една пейка, изчакал всички да си отидат и базиликата да затвори врати. Излязъл, покатерил се и силно стиснал огърлицата. В този момент Богородица силно стиснала ръката му. Цяла нощ напразно се опитвал да се освободи.
На сутринта за сром и позор го намерили, висящ, изморен и с подпухнала от стискането ръка.
Нищо не помогнало. Единственното решение било Ръката да се отсече.
Докато висял обаче безпомощно през ноща се молил и обещавал, че ще поправи стореното зло, че никога няма да допусне подобни мисли да минат през главата му.
Така и станал, до края на дните си останал да помага в Базиликата .
Разбрал, че добротата и смирението носят Щастие!

Част втора.
Кварталната ни разходка продължава. Оставаме в Карлиин, по-точно Инвалидовна.
За тези от вас, които са отсядали в хотел Олимпик, особенно колеги, които на моменти спят по-често в него, отколкото в собствените си легла (а аз познавам такива Поздрави, Колеги), добре познават станцията на метро В - Инвалидовна.
Днес ще стане обаче дума за сградата Инвалидовна, на която тя е кръстена.
Годината е 1830. По нареждане на бащата на Марие Терезие, Карел 6 започва строеж на огромен комплекс за 4 000 военни инвалиди и техните семейства. Избраното място е на 2 км. извън стените на Прага. Идеята е взаимствана от Париж и Мадрид. В комплекса, наподобяващ самостоятелно селище по план е трябвало да има училище, пожарна, болница, магазини та дори и пивовар.
Поради липса на пари строежът приключва в 1837 г., като е реализирана само 1/9 час от него. И това е достатъчно, за да изпита човек удоволствие от работата на един от най-големите майстори строители от времето на барока - Килиан Игнац Диценхофър. Сред неговите произведения, ще се съгласите със сигурност с мен, че ги наричам така, се нареждат Св. Николай на площада на Малкия град, малкия Св. Николай на площада на Стария град и Св. Мария Магдалена в Карлови вари.
Сградата е обградена от прекрасен парк, в който ви предлагам да поседнем и се насладим на зеленото наоколо. 😋😋😋

Следва и една много хубава разходка .

Разходката, която съм нарекла "Красивите сгради, фасади, балкони и улици на квартала" ще разделя на няколко части.
Най-наприд малко информация. Ще се разходим в Прага 8. Разделен е на квартали - Карлиин, Либен, Кобилиси, Троя, Бохнице....
А днес Карлиин. По-точно Площадът на Карлиин, на който има прекрасен парк и се издига католическата църква Св. Св. Кирил и Методий.
Църквата е построена в средата на 19 век и е сред най-големите църковни постройки в Чехия на 19 век, както и е между най-значимите в новоромански стил. Финансово строежа подкрепят Фердинанд 1 Добрия и баварската принцеса Каролина Аугуста Баворска, чието име днес носи този хубав и бързоразвиващ се квартал на Прага.
Утре ще ви покажа още една красива сграда в Карлиин, намираща се на улица Инвалидовна.

По РАЗКАЗИТЕ на

Габи Екскурзовод Прага

Св. Анежка Чешка
Съдбата й предлага живот на принцеса.
Родена е през 1211 г. като 13 дете на чешкия крал Отакар 1 Пршемисъл. На 3 годишна възръст е изпратена в манастир. На същата възръст и сгодена за първи път. След 3 години нейният годеник умира и тя се връща до Прага. Не за дълго е изпратена отново в манастир, в който да получи добро образование и възпитание.
На 8 отново е сгодена за сина на императора Фридрих 2 - Индржих и е изпратена във Виена в двора на Леополд 6. Той обаче в желанието си да ожени Индржих за своята дъщеря Маркета прави всичко, което е по силите му за разваляне на годежа.
Ново предложение идва от самия император Фридрих 2 в годината 1227, което обаче Анежка отхвърлила. 5 години по-късно Фридрих 2 й предлага отново брак. В този момент Анежка обаче зная на кого ще даде сърцето си и на какво ще посвети живота си, а това бил самият Господ.
През 1231 г. използва зестрата си и основава първата болница, която се е намирала в частин дом близо до манастира, който днес носи нейното име в центъра на Прага, там където бяхме вчера.
Високото образование, което получава в манастира и дава възможност да води кореспонденция със самия Папа и Св. Клара на няколко езика чешки, латински, немски и италиански. В едно от писмата си Папата я приема за своя духовна дъщеря.
С помоща на брат си основава единственият възникнал на територията на Чехия орден, при това мъжки орден, който е имал за цел не само да помага на изпаднали в беда, но и да бди над Карлов мост.
За нея казват, че принадлежи към най-големите имена в Чешката история. Тя е една от тези кралски дъщери, живели през 13 в., които са започнали изграждането на новата цивилизация. Една от мечтите й Прага да стане богат град, център на Европа и света осъществява век по-късно Карел 4.
Умира, както сама предсказала в понеделник, 2 март, 1282, около 3 часа след обяд.

Като една звезда осветява пътя на чешкия народ и бди над него от небето.
Дори и канонизирането й за Светица, не е случайност.
Канонизирана е 5 дни преди Демокрацията, на 12.11.1989.
Казват, че е чакала тези има няма 800 години, за да отвори заедно с чешкия народ тази нова страница от историята.

Днес няма да анализирам как тази ситуация остави траен отпечатък в съзнанието ми, нито ще изнасям отново лекция за неговите гениални открития.
Ще стане въпрос за 1 година и 4 месеца от живота му прекарани в Прага.
Малко пред история от неговото детство. Когато ходел на училище майка му приготвяла картофени сладки палачинки, заради които бил обект на големи подигравки. Тя, обаче му обяснявала, че няма от какво да се срамува, та картофът дава огромна енергия! По-късно когато открил връзката между енергията и масата, разбрал колко права е била майка му и със смях разказвал, че картофът има специално място за неговата научна работа.
През 1911, комисия от Университета, тогава Карлово - Фердинандов получава задача да избере професор, който да внесе нов дух в областта на математическата физика. Комисията има няколко кандидата, на първо място бил Айнщайн. Макс План в препоръчително писмо за него пише "Ако се потвърди теорията на този млад човек, то той ще бъде Коперник на 20 век".
В Университета Айнщайн преподавал 2 семестъра в сградата на ул. Виничне. Говори се, че често гледал през прозореца, от който се разкривала гледка към градината на психиатричната клиника за душевно болни и казвал на студентите си: "Има и луди, които не се интересуват от Теорията на относителността". Идвал на лекциите не подготвен и не организиран, често импровизирал. Гениалният професор говорел за проблемите си, за работа, споделял мисли и научни сентенции, но нямал никакви педагогически умения. Искал да му задават въпроси, но малцина успявали да издържат на неговото темпо и един по един преставали да посещават лекциите му, докато не останал нито един.
Според етикета в Прага е трябвало да се срещне с учени и колеги и Айнщайн пристига подготвен, със списък, по азбучен ред. Според него протичали срещите скучно и злите езици твърдят , че някъде към буквата М, загубил интерес.
С удоволствие посещавал кафе Лувър, в което участвал в литературни и филосовски беседи.
Попада случайно в къщата При еднорожеца на площада на Стария град, собственост на семейство Фантови, по-точно в салона на Берта Фантова. По онова време там са се събирали писатели, музиканти, философи, имена като Франц Кафка, Макс Брод и разбира се Айнщайн.
Атмосферата била допълнена от цигулката на Айнщайн и пианото на Макс Брод.
Исках да завърша темата много лирично, докато не прочетох едно писмо на Берта Фантова до голямата чешка оперна певица Ема Дестинова с което потвърждава, че и най-големият гений притежава човешки слабости.
Писмото е свързано с картофените сладки палачинки.....
Част от него:
"Драга Ема, искам да ти представя новият си гост Алберт Айнщайн, казват, че е виден учен, но аз от това, което говори нищо не разбирам. Знам, че е завладяващ и стойностен човек, който прекрасно свири на цигулка. Няма да повярваш обаче, има едно слабо място, обича картофени сладки палачинки. Четете правилно, мила Ема, картофени палачинки.
Всяка сутрин, когато пеша отива до Университета, спира пред павилиона на сладкаря Бирханзл.
Когато идва на гости у нас, изпращам кола до там, за да докара поне 10 палачинки. Ако случайно са свършили става навъсен и сърдит. и е способен до безкрай отегчително да говори за нещо глупаво - относително, ..."

Ето и любимите му картофени сладки палачинки:
1 кг картофи
1/2 кг ябълки
3 жълтъка
Пудра захар, мед или яворов сироп
Малко олио за пържени
Картофите и ябълките са настъргват и изцеждат.
Оформят се малки палачинки, които се пържат в загрято олио.

ЧАСТ ТРЕТА

Днес ще направиме една кратка разходка около Тинската катедрала, която доминира над площада на Стария град. Строена е от средата на 14 в. до началото на 16. В нея е погребан големият астроном Тихо Брахе.
Роден в Дания през 1546 г. в много богато и уважавано семейство. Още като дете показал на съучениците си, че както облаците, така и луната се движат, но бил привърженик на Аристотеловата теория, че Земята е в центъра на Вселената. На 13 е приет в Университета в Копенхаген, където учи философия, а по-късно в Университета в Лайпциг учи право.
Негово хоби са астрономията и алхимията. Тихо конструйрал сам своите уреди и помагала, с които наблюдавал звездите. Далекогледът все още не бил познат на тогавашните астрономи. Обичал да прави хороскопи. На 22 предизвикал на дуел братовчед си, който му се подигравал, че направил грешен хороскоп. При който губи част от носа си. През остатъка от живота си носи протеза, за да прикрие този недостатък.
Пристига в Прага през 1599 г. по покана на Императора на Свещенната Римска Империя Рудолф 2 и става негов дворен астроном и математик. Година по-късно кани за свой асистент Йоханес Кеплер.
Умира на 24 октомври 1601, две седмици след едно голямо пиршество при Императора Рудолф 2.
Именно то е причина за двете версии за неговата смърт, първата че умира от пръсване на пикочния мехур. По време на такива пиршества не било възможно някой от гостите да стане от масата преди Императора.
Втората е, че е отровен.
Група специалисти от Дания и Чехия през 2010 г. ескумират тялото му. Резултатите опровергават и двете версии. В тялото му е намерено количество живак, което не е достатъчно да предизвика смърт, живакът е приеман в малки количества. В косата му е намерено много голямо количество злато. Това довежда учените до заключение, че Тихо Брахе умира от естественна смърт, но химичния разбор показва, че е експериментирал в търсене на елексира на безсмъртието, като сам е пробвал сэздадените от него смеси и напитки.
Когато сте в Прага надникнете в Тинския храм, за да видите гроба ме. Ако пък сте тук по време на коледните и новогодишни празници не изпускайте възможността да присъствате на някой концерт. Облечете се добре и си вземете дебело одеяло 😋😋😋. Така се ходи по това време в Прага на концерт. 😋😋😋😋😋
Астрономия, алхимия, наука и легенди.......Коперник, Едуард Кели, Голем.... ще са предмет на някоя следваща наша разходка. 😋

😋😋😋 DŮM U ČERNÉHO VOLA
От незапомнени времена тук е имало механа, по-късно и хан.
В началото на 20 в. кръчмар бил Йозеф Бринда, изключително своенравен човек. Тези, които добре го познавали знаели, че не трябва да му подават празната чаша. Често се отнасял към гостите подигравателно, но това никому не пречело. По-важно било, че към превъзходната бира предлагал наденички с лук, мариновани риби и подобни вкуснотии.
А сега за прозорците. 😋
Къщата строена през 14 в. "получава" през 1730 г. нова богато украсена барокна фасада. Барокът е основан на симетрията.
На моята гатанка сте отговорили всички правилно..... 😋 Не правилно е зададен въпросът..... 😋 А сега се вгледайте внимателно.
Колко са истински и колко от тях са нарисувани?
Така се създава илюзия за съвършенство.
Барок! Какво да добавя повече!😋😋😋

Оставаме на Лоретанския площад, за да ви разкажа легендата за обувките от хляб.

В Чернинския дворец някога живял един много богат граф. Съпругата му, нечувана красавица имала много голям порок. Обичала рокли, накити, обувки...... Търговци от близо и далеч предлагали най-финни платове, изтъкани от сребърни и златни нишки, кожи, пера от непознати птици и прекрасни бижута с огромни диаманти и скъпоценни камъни. Тъкачи, шивачи и обущари се надпреварвали да задоволят всеки нейн каприз. Имало още нещо, тя никога не обличала или обувала роклите и обувките повторно. Графът я обичал така безрезервно, че не обръщал внимание на нейните пороци. На баловете в двореца не скривал гордостта, че има най-красивата съпруга на света.
Един ден й казал, че разпраща покани за бал, сам се захванал с приготовленията. Тя извикала всички шивачи, обущари и бижутери. Работели денонощно. След няколко дни роклята била готова. Обувките??? Не! Всеки ден обущарите носели прекрасни обувки, но тя все не била доволна. Една сутрин, както си мажела мед на хляба, възкликнала "Знам какво искам! Искам обувки от хляб!"
Извикала веднага обущарите. Изненадали се от думите й, но какво да правят, такова било желанието на господарката. Пекарите изпекли хляб Дълго обущарите се мъчили, задачата не била лесна, но накрая направили обувки, прекрасни, обсипани с диаманти и рубини, каквито светът не бил виждал.
Балът започнал. Графинята влязла и всички били заслепени от нейната красота! Каква рокля! Какви накити! Станало тихо, никой не можел да откъсне очи от нея
А обувките й?!? Боже!
Графинята била съвършенна! Графът не скривал гордостта си. Мислел си "Дааааа, това е моята прекрасна съпруга, светлина за душата и радост за очите ми!"
Шастлива тя танцувала и танцувала....
Балът свършвал, когато към нея се приближил непознат елегантен, облечен в черно мъж и я поканил за последния танц. Танцували те. Стъпките били все по-бързи, музиката все по-силна. Гя била всякаш омагьосана. Неочаквано и неусетно се озовали в подземието. В този миг обувките започнали да горят, едва успяла да ги събуе и те се превърнали в огромни чудовища, които я отнесли до Пъкъла. То всъщност, за нея си дошъл самия Дявол, който прибирал сам големите грешници.
До днес казват, че в подземието на двореца можете да чуете виковете й, или тракането на танцуващите й обувки.......

Обявените цени в USD (щатски долар) или € (евро) се заплащат по централния курс на БНБ в деня на плащането и се заплащат към туроператора в лева.