Пътепис - Северозападна България

 Пътепис за Магурата –Белоградчишки скали –пещерата Леденика

ДЕН ПЪРВИ :

Днес ще по пътуваме и  до Северозападна България.  пещерата Леденика и пещарата Магурата .

Първия обект от нашата програма е

пещерата „Леденика“,

Минавайки по пътя над гр. Враца – последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви…се озовавеме вече пред пещерата

На паркинга пред пещерата се намира и хижа „Леденика“, където решихме да направаим кратка почивка ,докато изчекваме групата преди нас да излезе от пещерата , порадвахме се на слънцето .Водача ни повика да влизаме .

И сега накратко ще Ви запозная с пещерата Леденика и с разказа на нашия водач за пещерата  :

Природната забележителност – пещера „Леденика” е разположена в границите на Природен парк “Врачански Балкан”, където се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години.

Пещерата е обявена за природна забележителност и е включена в списъка на стоте национални туристически обекта. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е туристически обект с международно значение, с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км западно от гр. Враца. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името й. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират концерти. Приема първите посетители след благоустрояване през 1961 година.

Включена е в 100-те национални туристически обекта и е туристически обект с национално значение.

И така след като вече сме посетили един от обектите по нашето пътуване се отправяме в автобуса . След като излязохме от пътя  гр. Враца поехме в посока гр. Монтана, и по точно към пещерата  Магурата Паркирахме автобуса , купихме си билети и влезнахме в пещерата.

Образуването на Магурата е започнало преди около 15 милиона години. Тя е една от най-големите пещери в България /общата дължина на откритите досега галерии е около 2,500 метра/. Образуванията в нея: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови

джобчета и пещерни бисери, са впечатляващи. „Големият сталак-тон", например, е с височина 20 и диаметър на основата 4 метра, а сталагмитът "Падналият бор" е с дължина 11 и диаметър 6 метра.

Първите следи от човешко присъствие в Магурата датират от 8 хиляди години пр. Хр. Хората са я населявали до раннобронзовата епоха. В така наречената Триумфална зала са запазени забити в земята дървени колове на 25 сантиметра един от друг. Те са били преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със слама. Във всяко жилище е имало пещ, използвана не само за приготвяне на храна, но и за изпичане на керамични съдове. Доказват го откритите фрагменти от паници, гърнета и чаши.

Защитена от ЮНЕСКО като природна забележителност, пещерата наподобява подземна катедрала и е една от най-ярките туристически атракции в Източна Европа.
Онова, което я прави наистина уникална, са изключително добре запазените древни рисунки, които нямат аналог не само в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.
В култовите сцени жените са нарисувани с по-голям ръст от мъжете, защото това е било времето на матриархата. Различните композиции отразяват всекидневието на тогавашните хора, както и примитивните им представи за устройството на света. Изображенията са от различни епохи и е невъзможно да бъдат описани: танцуващи женски и мъжки фигури, мъже на лов и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали, своеобразни „шахматни пана", фантастично стълпотворение от хора, животни, геометрични фигури, изображения на слънца и звезди. Изминали са хилядолетия, а рисунките, сътворени с гуано /тор/ от прилепи, са все така ярки. Сигурно затова наричат Магурата "Осмото чудо на света".
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите рисунки, които поставят въпроси, все още не получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Възможно ли е обитателите на пещерата да са се срещали с пришълци от космоса, които след това са обожествили? Тази хипотеза има привърженици.
Сред рисунките има още една любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата - танцуващи мъж и жена в характерни пози -жената е по-голяма и с вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им, е нарисувана гъба, а на следващата мъжът вече е в еротична поза и на неговата глава и тази на жената има ореол. Предполага се, че обитателите на пещерата са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс. Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В нея постоянната температура е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с гуано. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван /според някои учени/ годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Грегорианския календар).Вече доста изморени се отправяме към град Белоградчик и се настаняваме в хотела за почивка

ДЕН ВТОРИ :

Закуска и гледка към Белоградчишките скали J.Вече отпочинали се приготвяме за следващите преживявания .

Ето, че дойде време за прочутите Белоградчишки скали и крепост Калето – едно наистина чудно място, въпреки обстановката в най – бедния български регион. Формата на скалите е естествено образувана и всяка си има име. Преди още да има крепост, всичко е било под вода.

Мястото е изключително богато на история. По време  на турско робство са били пленявани и обезглавявани българи, държани в тъмница, която ще видите.

В първия момент една час от групата започват да правят сравнение с Метеорите –онези скални гори в Гърция на чийто върхове са кацнали манастирите .И сега ще Ви запозная с историята за „Калето и образуването на това природно образование –Белоградчишките скали .

И така започвам да разказвам за историята на скалите и крепостта.
Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тази част от отбранителната система на римската, впоследствие Византийската империя, е изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), е била завладяна от турците в края на ХІV век.

Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия.

Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Скалите

Белоградчишките скали - тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с. Боровица, до с. Белотинци. Районът е с дължина 30 км и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди.

Централната група скали и разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания - Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и др. Обявени са за природна забележителност.

Втората група е разположена западно от града. Скалите тук са от алпийски вид, ограждат големи пропасти. Най-известните скали са Збегове, Еркюприя, Борич.

На около 4 км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишка пещера.

Четвъртата група се простират между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Момина скала.

Покатерихме се на повечето скали , снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и заредени с красотата на родната земя  можехме да си отпътуваме .

ВЕНИ РАЧЕВА J