Къща - музей "Захари Стоянов" Захарий Стоянов е роден през 1850 г. в с. Медвен, Сливенски окръг. Като младеж е бил овчар в Добруджа и шивашки чирак в Русе. По-късно става помощник-библиотекар в читалище "Зора", където се събират членовете на Тайния революционен комитет. Тук той се запознава с Никола Обретенов и е посветен в революционното дело. 3. Стоянов е един от организаторите на Старозагорското въстание - 1875 г. Включва се активно и в подготовката на Априлското въстание, участва в събранието на Оборище. След Освобождението на България се установява в Русе. Пише фейлетони и статии. От 1883 до 1885 г. е в Пловдив.
Редактира в. "Борба", в който популяризира идеята за Съединението на Северна и Южна България. 3.Стоянов е идеолог и председател на Българския таен централен революционен комитет,който организира борбата и извършва Съединението през 1885 г.След това той става председател на Народното събрание.Най-значителното му произведение е "Записки по българските въстания".Сградата е строена през 1898-99 г. за жилище на Анастасия Обретенова. Захарий Стоянов не е живял в къщата,тъй като умира преждевременно в Париж. През 1978 г, в чест на 100 год. от освобождението на България от турско робство,е организирана експозиция на 3.Стоянов.Снимков материал,документи,лични вещи, литературни произведения, дават пълна представа за живота на големия български революционер и писател.В една от залите на музея е поместена и временна експозиция на сем. Обретенови.
Национален музей на транспорта Строежът на сградата започва на 21 май 1864 г. Строителството е извършено от английска фирма, начело на която е Уйлям Гладстон и инженерите братя Баркли, по искане на турското правителство. Това е първата ж. п. гара в България. Фирмата стопанисва линията до 1869 г, след което я препродава на турското правителство, а то от своя страна я препродава на барон Хирш в 1873 г. Новоосвободена България изкупува линията заедно с гарата на 10 август 1888 г. Сградата е използвана за гара до 1956 г.
Всяка плоча на перона на гарата е скъпа реликва. Оттук русенци са изпращали с влаковете за Варна и оттам за каторга заловените живи герои от четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър, Караджата, Ботев, от въстанията през 1875 - 1876 г. Тук е изпращала своите синове за каторга и Баба Тонка.
Къщата на Никола Обретенов (сега музей "Баба Тонка") Сградата е масивна, двуетажна. Строена е след Освобождението от Никола Обретенов. До 1923 г. тя е била едноетажна, след това е надстроен горния етаж. През 1958 г. е превърната в музей "Баба Тонка". Никола Обретенов взема дейно участие в обществено-политическия и просветен живот на града, а по-късно става един от основателите на Русенския революционен комитет- през 1871 г. и негов активен член.
Регионален исторически музей Музеят е открит на 1 януари 1904 г. като музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”. Сбирката прераства в градски музей през 1937 г. Музеят става държавен през 1949 г. През 1952 г. е обявен за окръжен музей, а от юли 2000 г. е регионален и извършва културна дейност на територията на областите Русе, Разград и Силистра. Фондът на музея съдържа 116 хиляди единици.
Пантеон на възрожденците Пантеонът на възрожденците е национален паметник - костница на бащите на българската свобода. Издигнат е в Парка на възрожденците, на мястото на църквата "Вси Светии" в старото русенско гробище. Пантеонът е открит на 28.02.1978 година, в чест на 100-годишнината от Освобождението на България. В него са събрани костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.На Великден 2001 г. в сградата на Пантеона се откри постоянно действащ параклис “Св. Паисий Хилендарски” и документална експозиция за историята на църквата “Вси светии” и изграждането на Пантеона на възрожденците.
Музей на градския бит Къща-музей на градския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век.Постоянната експозиция на отдел “Етнография” представя проникването на европейското влияние във всекидневието на русенци от края на XIX и началото на ХХ век. Къщата, в която е подредена експозицията, е по-стара от периода, който е представен. Строена е през 60-те години на XIX век и е била седалище на Пруското консулство в Русе. Стените и таваните на втория етаж са изписани от австрийски художник, според модата през 1886 година; експозицията представя примерни интериори на музикален салон, спалня, всекидневна, стая за гости.